Европа в плен на протести заради високата инфлация

Хиляди протестиращи излязоха на улицата във Франция с искане за по-високи заплати, за да се справят с растящите сметки за енергия и по-широката инфлация, засилвайки натиска върху френския президент Еманюел Макрон, докато краят на войната в Украйна все така не се вижда, пише Wall Street Journal.

Стачкуващите учители, здравни и железопътни служители проведоха протестни демонстрации в десетки френски градове в четвъртък. В Париж стачките парализираха части от системата на градския транспорт и наложиха затварянето на някои училища.

Новите протести са знак за политическите сътресения пред Маркон и други европейски лидери, в момент когато Европа е на ръба на рецесията. Европейците вече усещаха натиска на инфлацията, засилена от проблемите пред веригите за доставка и други фактори, когато нашествието на Русия в Украйна се прибави към болката.

Решението на Москва да намали доставките на газ за Европа, ход който според западни ръководители цели да накаже континента заради подкрепата му за Украйна, тласна нагоре цените на тока и газа и предизвика искания от служители за повишаване на заплатите, за да се смекчи ударът. Геополитическото напрежение между Запада и Русия повишава и цените на петрола, нанасяйки удар на автомобилистите на бензиностанциите.

Повечето хора във Франция и Европа продължават да подкрепят санкциите срещу Русия и доставките на оръжия за Украйна. Но Макрон и други европейски лидери се опасяват, че икономическият стрес може да подкопае обществената подкрепа за тези политики или за правителствата, които ги провеждат, особено с настъпването на зимата и увеличаването на търсенето на газ.

В Белгия, Чехия, Унгария и Германия десетки хиляди хора протестираха в последните седмици с искане за повишаване на заплатите, за да компенсират инфлацията, повече държавна помощ, намеса на правителството на енергийния пазар и в някои случаи край на санкциите срещу Русия.

Във Варшава тази седмица хиляди полски полицаи, гранични стражи и пожарникари излязоха на булеварда, преминаващ покрай сградата на премиера Матеуш Моравецки, с искане за повишаване на заплатите, за да се справят с нарасналите разходи за живот. До демонстрацията се стигна, след като профсъюзът на полските учители проведе собствен протест с искане са повишаване на заплатите с 20%.

В сряда десетки хиляди медицински сестри във Великобритания обявиха, че ще стачкуват за първи път в историята си с искане за по-добро заплащане, съобщи профсъюзът им, цитиран от Ройтерс.

Медицинските сестри в мнозинството от работодателите в държавната Национална здравна служба във Великобритания гласуваха за стачката, която заплашва да наруши значително дейността на вече подложената на силен натиск здравна система в страната, съобщи Кралският колеж на лекарите (RCN).

Колежът, който има над 300 хил. членове, уточни, че стачката ще започне до края на годината след първото гласуване за спиране на работата в 106-годишната му история.

„Гневът се превръща в действия, нашите членове казват достатъчно. Тази стачка ще бъде колкото за пациентите, толкова и за медицинските сестри. Стандартите стават твърде ниски“, коментира Пат Кълън, генерален секретар на RCN.

Заплатите на медицинските сестри са намалели с 20% в реални изражения в последните десет години, съобщи профсъюзът и поиска увеличаване на заплащането с 5% над инфлацията.

Стачката е организирана в момент, когато Националната здравна служба преминава през най-тежката криза за служители в историята си и все още се възстановява от удара по време на COVID пандемията.

Във Франция профсъюзите организираха редица национални протести миналия месец срещу растящите разходи за живот. Правителството на Макрон вложи 71,6 млрд. евро за предпазване на домакинствата и бизнеса от енергийната криза, сочат данни на базирания в Брюксел институт „Брюгел“. Инфлацията остава по-ниска във Франция, отколкото в САЩ и повечето европейски страни. Въпреки това растящите цени на енергията и на храните имат тежки последици за Макрон, отбелязва Wall Street Journal.

Над 90% от французите казват, че предприетите мерки от правителството за смекчаване на удара от инфлацията са недостатъчни или неефективни, сочи допитване на института Elabe сред 1000 души, публикувано в сряда. Около половината от анкетираните са заявили, че в последно време са отменили планове за ваканция заради растящите разходи за живот, а над една трета са посочили, че са спрели да купуват някои хранителни продукти, показва допитването.

Макрон загуби мнозинство в Националното събрание, долната камара на френския парламент, през юни, а крайната левица и десница засилиха позициите си. Неговата партия и съюзниците му спечелиха най-много места в Националното събрание, но не достатъчни, за да запазят мнозинството, което позволяваше на френския лидер да заобикаля опозицията през първия си мандат. В последните седмици правителството на Макрон беше изправено пред шест вота на недоверие, след като реши да задейства чл. 49 от френската конституция, за да заобиколи парламента и да прокара законопроекта за бюджет за 2023 г.

Правителството оцеля при вотовете, инициирани от крайнодясната партия „Национален сбор“ и от “Нов народен екологичен и социален съюз“ (ННЕСС), коалиция от леви партии, защото депутати от консервативната партия „Републиканци“ не ги подкрепиха.

Депутатите от „Републиканци“ обаче предупредиха, че подкрепата им не трябва да се приема за даденост. Те заявиха неотдавна, че може да внесат собствен вот на недоверие, ако решат, че той е необходим, ход, който ще застраши правителството на Макрон, ако „Национален сбор“ и ННЕСС го подкрепят. Макрон заяви, че ако това се случи, ще обмисли да разпусне Националното събрание и да насрочи нови парламентарни избори.